ИВАН ПОПОВ

кореспондент за казаНлък, павел баня, карлово, калофер, шипка, мъглиж, стара загора, габрово, етъра и региона

26.09.2026          На казанлъшкия полигон „Тюлбе” национално дружество традиция пресъздаде

                              „Мобилизация и бойния път на 23-ти Пехотен Шипченски полк  през Първата световна война”

   Мобилизация е обявена е на 10 септември 1915 г. Полкът е в състава на 8-а пехотна Тунджанска дивизия (Първа българска армия).

Напуска Казанлък на 19 септември 1915 г. с около 4500 войници и офицери. Води победни боеве при връх Китка, Търновац, Равна, Вина, Орешац,

Шуман, Топла, Сако-баня и гребена Лясковик, както и при с. Ботум (на сръбския фронт).

   При Струга води ожесточени боеве и преминава река Дрин при гр. Струга, прогонвайки сръбските части навътре в албанските планини.

   От края на ноември до декември 1915 г. дружини от полка преследват врага из Албанските планини, а други заемат Охрид.

   През първата половина на 1916 г. полкът заема позиции южно от Охридското езеро. Именно тук през пролетта на 1916 г. се ражда бойният марш на полка „Велик е нашият войник“ (по текст на подпоручик Константин Георгиев (Попов) и музика на запасния редник Михаил Шекерджиев), който за първи път е изпълнен пред войниците на 2 август 1916 г.

   През есента на 1916 г. полкът се прехвърля на Южния (Македонския) фронт – воюва при с. Звезда, Мала Нидже планина, с. Върбени и участва в тежката битка при Кенали срещу антантовите войски.

   1917 г. води тежки позиционни боеве по планинския гребен южно от с. Рещани (северно от Битоля).

   Участва и в бойни действия на Беломорския фронт (източно от гр. Серес) срещу съюзническите сили.

   След примирието от есента на 1918 г. полкът е демобилизиран и временно разформиран.

   За своята храброст и саможертва 23-ти пехотен Шипченски полк е наричан с гордост „Безсмъртния полк“, „Лудия полк“ и „Лъв Балкански“.

Българските позиции

Победата на 23-ти Пехотен Шипченски полк